чешмата, а селото празнуваше като че да беше Сурваки. Свещеникът, който бяха
По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.
"Съседната стая" на Педро Алмодовар спечели наградата "Златен лъв" във Венеция
Авторът е известен не само със своите разкази и повести, а също така приказки и басни за деца, поеми, хумористични разкази и сценки, както и лирични стихотворения.
в скалата, оттам обратно до ръба и се надвеси. Агата вдигна ръце срещу нея и започна
За секунди ситуацията ескалира неимоверно. Три твърди кура се бореха с оралните ласки на Саня. Тя поемаше куровете един след друг, а с двете си ръце биеше чекии на свободните. Дойде реда и на Христо. Момчето подаде кура си към Саня. Тя се замисли за секунда и каза:
- Лесно ви е на вас, млади сте, не се изморявате! – каза Саня.
- Искам да ме чуете внимателно! Край на игрите, искам да си свършите работата! Заставате един зад друг.
- Христо, нито дума за това на баща ти! Правя го само защото си му внук! – тя не изчака отговор.
- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?
При поява на напрегнати ситуации не бива да оставаме безучастни. Разказът проникновено ни доказва, че планираният от нас резултат не бива да бъде на всяка цена.
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да Разкази за Саня ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
длан полята. – Съдбата, сестро, е досущ червен божур – колкото може да е красива,
Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам: